Влияние на стреса върху мозъчната дейност

Въпреки че сме свикнали да асоциираме думата „стрес” с негативни преживявания, в действителност състоянието на стрес е естествената реакция на организма в случай на заплаха. В много отношения подобна реакция е силно препоръчителна, за чисто физическото оцеляване.

Реакцията при стрес /т.нар. fight or flight/ на първобитните хора например е била до толкова важна, че от нея е зависело дали ще спасят живота си, при среща със зверове или при силна буря.

Днес стресът е породен от съвсем други „заплахи” и страхове.

Изразява се в остър и хроничен стрес.

Острият стрес възниква в случай на непосредствена опасност, при което става рязко покачване на хормона на стреса кортизол. Той се нормализира, след като рисковата ситуация премине.

При ежедневни стресови ситуации, натрупването на хормоните на стреса е голямо и нивата остават високи. Това води до хроничен стрес и засяга мозъчните функции.

Хроничният стрес предизвиква промени в мозъчната дейност, загуба на памет, намален имунитет и силна уязвимост на организма към болести. Циркулиращите хормони на стреса в организма нарушават нормалното му функциониране, водят до безсъние, тревожност, затлъстяване, остеопороза, сърдечно-съдови проблеми, рак и диабет. 

Защо стреса причинява загуба на памет?

Изследванията показват, че в състояние на стрес „изключваме” спомените си и от части способността да мислим логично и даваме израз на емоциите си. Това е така, тъй като електрическите сигнали в мозъка, свързани с фактическите спомени отслабват, за сметка на емоциите.

Кортизолът произвежда прекалено голямо количество невротрансмитерен глутамат, който е отговорен за освобождаването на свободни радикали, които унищожават мозъчните клетки.

Стресовите хормони правят хората прекалено емоционални, а същевременно с това, нарушават паметта им. Редица изследвания на процесите на учене установяват, че ученици, подложени на стрес, не могат да усвоят и приложат знанията си, в сравнение с тези, които са учили в спокойна среда и без излишно напрежение.

Стресът е пряко свързан със страха. Той атакува област в мозъка, наречена амигдала, която се определя като център на страха. Поради тази причина в повечето случаи стресираните хора са и хора, които се чувстват изплашени. Те описват състоянието си на стрес под формата на усещане за постоянен страх.   

Хроничният стрес намалява значително наличието на мозъчни химикали и най-вече на хормоните серотонин и допамин. Това води до депресивни състояния, липса на мотивация, апатия, тревожност, пристрастяване към упойващи вещества и алкохол.

Стресът буквално свива мозъка. Високите нива на кортизол намаляват кръвно-мозъчната бариера, при което в него по-лесно навлизат тежки метали и токсини, което води до рак на мозъка и други болести.

Хроничният стрес прави хората плахи, уязвими и неуверени. Много от тях предпочитат да не се впускат в нови начинания, просто защото се страхуват от провал. Убедени са, че не биха могли да се справят или се страхуват от промяна. Често съвсем обикновени ежедневни неща като това да се излезе от дома и да се напазарува са непосилни за хората, страдащи от хроничен стрес и страхови неврози. Мисленето на тези хора е доста по-крайно и подобно начинание е въпрос на „живот и смърт” за тях – нещо, което стократно увеличава усещането за тревожност, страх и напрежение, а от там прави невъзможен нормалния начин на живот.

Прочети повече